Село Одърне е разположено в  Дунавската равнина, по двата бряга на малка рекичка.Далече на юг се синеят предпланините на Балкана, а на изток, запад и север се виждат ниски хълмове,превърнати в ниви. Гори наблизо няма, а поляна е оставена само около селото.Тук всяка педя земя е разработена.Около село Одърне има големи и богати села и градове: Пордим, Обнова, Каменец, Летница, Вълчитрън. Разтоянията между тях не са големи, свързани са със шосета. Железопътната линия, която минава северно от селото, на около 3 км. улеснява връзката на с. Одърне с околните селища. Икономически и културен център на с.Одърне е гр. Плевен, разстоянието до който е около 30 км.
Обикновено името на с.Одърне се свързва с думата “одър” ,малко издигнато място, което служи за сядане или за спане. Думата е българска, народна. Съществуват две предания за името на селото. Според едното, турчин- вероятно беят –постоянно лежал на одъра и казвал”плъти на одъра”.Изглежда , че това е ставало по времето, когато беят е идвал за “беглика”. Селяните му викали “одърлията”.Според другото предание в центъра на  селото имало кафене. Около стените на кафенето били наредени дъски върху забити в земята колове, нещо като “одър”. Тук седяли първенците на селото да пият кафето си и да разговарят по между се. Тъй като селото все повече се издигало, при тях започнали да идват за съвети първенците на околните села. При запитването къде отиват, те отговаряли:”на одъра”. От тук се получило и името Одърне.
Като чисто българско село, тук намирали топъл прием почти всички функционери на хайдушки чети и комитети. Лично Бачо Киро е идвал в с. Одърне да подготвя по- будните жители за въстание. Негов четник е бил и жителят на с. Одърне Дочо Тодоров Донков. Най-будният селянин преди Освобождението е бил също и Кучо Матейчев, който бива избран и за народен представител, като участвува в  Първото учредително събрание, което се е състояло в гр. Велико  Търново на 16.04.1879  год.
Най-стари писмени сведения за историята на селото датират от 1877 год. в книгата “Материали за изучаване на България”, издадена в Букурещ на руски език.
Населението на с. Одърне през 1875 година-“одруна”-64 двора български. Турски и татарски дворове не е имало. Средно във всеки двор е имало по една”задруга” от 10-15 души, или населението е било около 900-1000 човека. Мухтари “кметове” на селото през турско са били Тотю Ганев, дядо Коно и Кунчо Иванов. Най-голям чорбаджия е бил  Бою Боевски.
На по-късен етап кметове  биват: Иван Бижев, Георги Ангелов, Борис Смиловски, Слави Рашев, Радко Иванов.
След девети председатели на света са били: Петър Атанасов Дацев, Илия Кънчев, Трифон Тодоров, Кирил Христов Гечев. На първите свободни избори за председател бива избран Иван Цанков, а но по-късен етап Илия Павлов, Асен Петков, Христо Христов, Цоню Байчев, Иван Василев, Христо Томов, Асен Петров, Велико Фердинандов и настоящият кмет Сашо Григоров.
В селото ни съществува училище, носещо името на поета-революционер Христо Ботев, историята за което датира от 1856 година. Първият учител е бил Петър Иванов от гр. Летница.
По-късно през училището преминават като учители: Иван Генов, Филип Копоев от с. Каменец, Панчо Джонев от Пордим, Христо Гунев и др. Учителката Мария Платиканова, Йордан Дичев Шишков, Христо Попов, Христо Боев, Парашкевица Иванчева, Мария Харизанова, Христо Горчев, Михаил Грамовски, Керана Иванова, Пенка Монева, Величка Караконова, Светослав Христов Попов, Стоян Станчев-който по-късно става директор на училището.Директори са били също: Крум Филипов, Иван Димитров, Валентин Радев и настоящият директор Елза Григорова.
В центъра на селото ни има забележителности като : Младежки клуб, паметни плочи на Николай Грамовски и Владимир Ангелов и паметник на Христо Боев.
В центъра на селото има изградена църква, за която данни датират от 1866 година.
Основно занимание на населението на с.Одърне е било земеделието, скотовъдството и зеленчукопроизводството. В миналото са били развити търговията със зърнени храни и животински такива, с който поминък селяните са се изхранвали и плащали своите данъци.
През 1906 година в селото е основана Потребителната кооперация ”Подкрепа”, която е една от първите в Плевенски окръг и за пръв председател бива избран Филип Андреев.Тя се грижи за развитието на селото. През 1946 година се провежда общо събрание на Потребителната кооперация и се взима решение да се изгради ТКЗС, като производен отдел на Кредитната кооперация и за негов пръв председател  е избран Трифон Тодоров.
През годините ТКЗС се разраства. Сформират се полевъдни, зеленчукови и лозарски  бригади,тухларна, кравеферма, механизирано звено, за което се доставя техника за обработване на земята като: трактори, камиони, комбайни и други.През 1958 година трите села Одърне, Борислав и Катерица се обединяват и за председател на обединеното ТКЗС е избран Христо Цвятков, а на по-късен етап Иван Василев. През 1970 година се учредяват АПК и Одърне влиза в състава на АПК “ Велики  октомври “ гр. Пордим,като  съставните села стават пълномощничества и за председатели- пълномощници биват избрани Петър Шопов, Петко Тодоров.
През 1993 година се образува земеделска кооперация “ Обединение – 93 “ с председател Ангел Тодоров, по-късно Йошо Русков и  вече 10 години председател на земеделската кооперация е Иван Великов Иванов.
В селото ни съществува и читалище – културното средище на нашето население, което носи името на писателя Иван Вазов.
Не официално под формата на дружество читалището ни съществува от 1896 година. През 1900 година се взима решение да се преобразува в просветно дружество и негов пръв председател става Ангел Митов. През 1903,  1904 година последователно се пишат няколко писма до  Министерството на просветата,с искане нашето читалище да носи името на Иван Вазов. В края на 1904 година се получава потвърждение за това и читалището ни официално получава името Народно читалище “Иван Вазов”. Поласкан от това дядо Вазов изпраща всичките си избрани съчинения- подарък на библиотеката.
През 1939 година читалището се сдобива с нова сграда с театрален салон, библиотека и читалня.Откриването на сградата става с пиесата “ Борислав “.На сцената на читалището са играни не една пиеса и са проведени не един концерт и тържества по различни поводи и до днес.
През 1963 година за 24 май читалището ни е обявено за  ОБРАЗЦОВО.
На различните етапи  в читалището са работили много известни имена, като председатели на читалището: Марин Караконов, Христо Григоров, Светослав Христов, Константин Конов, Димитър Желязков, Валентин Радев, Станка Енчева, Момка Стоянова, Рени Андреева, Димитрина Минкова и настоящият председател на читалищното настоятелство Асен Христов Петров. Много са имената на самодейните артисти и певци, които ни се иска да споменем: Цанко Христов, Петко Тодоров, Райна Ангелова, Станка Енчева, Петкана Якимова, Андрей Цвятков, Васил  Митев  и др.,худ.ръководители Христо Цанков,Александър Янакиев и настоящите художествени ръководители Ангел Шопов и Величка Димитрова.
В читалището развиват своята дейност художествени колективи: дамски хор, мъжки хор, детска фолклорна група, дамска група за стари градски песни, мъжка вокална група “Камбанен звън”, дамска група за народни песни и други. Някой от тях съществуват и до днес. Но най – известна от всички е групата за стари градски песни “Камбанен звън”, която прослави Одърне както в цялата страна така и извън нейните предели.
Незабравими ще останат за всички Одренчани гласовете на тези прекрасни мъже с посребрели коси и техните награди: Златни медали от фестивали  и конкурси,първи награди на фестивалите в Варна, Стара Загора, Враца, Силистра, Хасково, и най-голямата награда Златната статуетка от Десетият юбилеен фестивал на старата градска песен “Златен кестен”- Петрич 2002 годишна.
Читалището ни и днес разполага със самодейни колективи и служи за пример на околните села.
На 4 юни 2005 година чествувахме 100 годишни читалище “Иван Вазов” с.Одърне.
Наред с важните стопански и културни мероприятия не останаха назад и въпросите на масовата физкултура и спорт. Още през 1924 година се сформира футболен отбор, който през 1947 година  прераства във физкултурно дружество  “Левски “, с разнообразна физкултурна дейност. Футболният отбор години наред се класира на призови места в “ А “ окръжна група, носител на множество награди и грамоти. Ветерани на футболния отбор са имена като Михаил Христов, Христо Иванов, Иван Ангелов, Светлин Джевизов, Андрей Цвятков, Богомил  Борисов, Иван Великов, Андрей Андреев, Николай Огнянов, Васил Митев и други.През 1968-1969 година физкултурното дружество “ Левски “ игра в зона “ Мизия” и мереше сили с отборите на Червен бряг, Левски, Луковит и други.
Детският физ.отбор  през 1963 година се класира на първо място в страната , а през 1959 година на четвърто. Физкултурният отбор съществува и днес но с по-скромно възможности.
Населението на с. Одърне вярва, че с влизането  на България в Европейския съюз , ще се даде възможност и малките населени места да отворят врати за развитие на икономическия живот в нова насока - успешно и прогресиращо земеделско производство, подобряване на социалния живот,издигане жизнения стандарт на съвременният граждани  на село, чрез развитие на селски туризъм и разкриване на малки цехове и предприятия .
Но най-вече вярваме, че в с.Одърне ще се инвестират нови и нови проекти за бъдещето на селото.